1. Празник за здраве и берекет, осем седмици преди Великден, винаги в неделя, на който празничната трапеза е отрупана с месни ястия, след което е забранено да се яде месо до края на великденските пости. Начало на “Бялата неделя” – Прочки.
2. Празник на цветята и цъфтежа, в неделята преди Великден, на който в църквите се осветяват върбови клончета, които след тържествената служба се отнасят в домовете. Венчетата от върбови клонки над портите на всяка къща пазят от зло и неплодородие.
3. Пролетен обичай, в който участват само моми, наречени лазарки. Облечени празнично, лазарките обикалят къщите и засетите ниви в събота и неделя и пеят песни за здраве и плодородие.
4. Голям църковнохристиянски празник, свързва се с идването на прелетните птици и с пролетното пробуждане на природата. На този ден се пробиват ушите на момиченцата, за да им се сложат обици, деца и възрастни удрят тенекии, обикалят двора и къщата и прогонват змии и гущери.
5. Обреден великденски хляб, предназначен за празничната семейна трапеза.
6. Празник, наречен още Конски Великден, празнува се главно за здраве на конете.
7. Символ на празника Великден. Боядисва се в различни цветове и се разменя между приятели и роднини.
8. Празник, на който се извършва хамкане с халва или яйце, винаги в неделя, една седмица след Месни заговезни. По-младите искат прошка от възрастните. Палят се големи огньове.

При правилно решение на игрословицата в оцветената отвесна колонка ще получите голям християнски пролетен празник.