Емануил Попдимитров

(1885 – 1943)

Наред си мената на Владимир Димитров – Майстора, Стоян Венев, Георги Струмски, Веса Паспалеева, Елисавета Багряна, Екатерина Йосифова, Ана Величкова и др., Емануил Попдимитров е един от най-известните творци, свързани с град Кюстендил. Чест и достойнство е за нашата библиотека, че от 1984 г. носи неговото име.

Роден през 1885 година в село Груйнци, Босилеградско в семейство на свещенник. Момчето от рано

 привиква към християнските добродетели. Слуша от майка си приказки, песни, легенди и ги обиква за цял живот. Още като ученик в четвърто отделение /днес 4 клас/ има цяла тетрадка от собствени творби.

Завършва Кюстендилското педагогическо училище. Става студент в Софийския университет, а след това учи във Франция и Швейцария, където завършва с отличие философия и литература.

След завръщането си работи като учител в различни градове на страната – учителства в Ломската педагогическа гимназия, а по-късно в гр. Хасково. Участва в Балканската война, а през Първата световна война е мобилизиран на южния фронт като преводач. След войната той създава едни от най-добрите си творби, които утвърждават името му в българската литература. По това време поетът е преподавател в Пеудагогическото училище в Кюстендил, а от 1923 г. е назначен за директор на Образцовата гимназия в София и същевременно е избран за доцент по литература в Софийския университет. Автор е на много стихосбирки, поеми, драми, на един роман и на редица статии и изследвания.

Емануил Попдимитров умира на 23 май 1943 година в град София.

Познат като голям български поет, преводач, литературен теоретик, философ и общественик, Емануил Попдимитров пише и детски стихове, поеми и приказки. Поетичното творчество на писателя за деца е представено в стихосбирките “Иглики” /1926/, “Росни капки” /1931/ и “Песни за малките” /1933/.

В ДО и отдел “Краезнание” на Регионална библиотека “Емануил Попдимитров” може да намерите неговите книги “Слънчова сестра” /1988/, приказката в стихове “Десетте пръста” /1999/, “Приказки за съдбата” /2005/ и, разбира се, последната книжка “Попей ми, вретенце!”, в която се срещаме със самодиви, принцове и принцеси, чието представяне правим днес. В РБ “Емануил Попдимитров” може да намерите и много материали за живота и творчеството на поета, а на сайта на нашата библиотека може да видите и си доставите удоволствие като разгледате електронната био-библиография за Емануил Попдимитров, която е една истинска мултимедия.

Емануил Попдимитров пише за близки до детския свят неща, събития и проблеми. Особено сполучливи са неговите художествени изяви в пейзажната лирика, в претворяването на мотиви и образи от българския фолклор. Той създава един поетичен свят, чието романтично обаяние насочва и осмисля детските пориви към красота и благородство. Приказните истории са от един вечен свят, където се борят доброто и злото, Дявола и Бога, грозното и красивото. Те ни показват вярата на автора, че никой в този свят не е по-силен от съдбата, а тя винаги е справедлива и винаги побеждава доброто, истината и мъдростта.