През 2007 г. под егидата на ЮНЕСКО в световен мащаб бе отбелязана 100-годишнината от рождението на изтъкнатия български писател Емилиян Станев.

Емилиян Станев (1907-1979) е роден във Велико Търново. Истинското му име е Никола Стоянов Станев.

Малкият Никола е умно и буйно момче, което обича да се катери по скалите на Царевец и Света гора, да се къпе и лови риба във водите на река Янтра. С удоволствие рисува, учи се да свири на цигулка, опитва се да пише. Но най-щастлив се чувства, когато двамата с баща си, страстен ловец, бродят из дебрите на Стара планина. Така неусетно бъдещият писател опознава растителния и животинския свят в девствените гори. Обиква го и го изучава през целия си живот. С око на художник и ухо на музикант възприема неговите образи, багри и звуци и благодарение на дарбата си ги претворява във вълнуващи творби, в които разкрива нравите и привичките на горските обитатели и красотата на българската природа. Дивата природа го покорява и той остава завинаги запленен от нея. Емилиян Станев следва в Художествената академия в София, а после – в Свободния университет. По това време печата първите си разкази.

Изключителният интерес на Емилиян Станев към света на горските обитатели, тънката му наблюдателност, едногодишната му служба като управител на ловно стопанство в Еленския балкан (1945) и най-вече неговата дарба да разказва за животните правдиво и увлекателно, го утвърждават като талантлив и самобитен писател анималист (автор, който създава произведения за животни). Той умее с малко думи, но точно и ярко да нарисува природна картина или образ на животно. Докато разказва дадена случка, неусетно обогатява познанията на читателя за нравите и привичките на своите герои, разкрива пред него суровите природни закони, на които е подчинен животът в природата. Макар че във всяка творба се долавя личното отношение но писателя към героите, той никога не натрапва своята преценка за тях, а оставя читателят сам да реши кой от участниците в разказаната история е добър и кой – лош.

Приказките и повестите за животни на Емилиян Станев ни приобщават към тайнствения свят на горските обитатели, събуждат у всички нас любов към природата и стремеж да я пазим. Затова тези произведения са част от златния фонд на българската детска литература.

Малки приятели, още от детската градини сигурно са ви чели книжката “Къщичка под снега” от Емилиян Станев. В нея се разказват патилата и премеждията на едно зайче, което си търси подслон. Много интересни и весели са зимните закачки на катеричката Рунтавелка от приказката “Палавница” или пък срещите и разговорите на катеричката Кики от “Пролетна разходка” и “Кики и дъбовият сок”. Ако ваши любимци са малките мечета, потърсете книжката “Лакомото мече”, в която авторът разказва забавни случки от живота на една мечка и двете нейни рожби.

Сред най-обичаните литературни герои от анималистичните разкази и приказки на Емилиян Станев са еленчето Май и неговата майка от “Слънчевото зайче” и кошутата Дунка от “Майчини тревоги”, врабецът от “Няма що”, щъркелът и гарванът от “Старци”, орехчето от “Есенно премеждие” и много други. С тях ще се запознаетие и Вие, ако прочетете сборниците “Слънчевото зайче”, “Лакомото мече” или друга книжка с избрани приказки от големия наш писател Емилиян Станев.

Тези приказки са не само увлекателно четиво (особено за учениците от първи и втори клас), но дават и познания за характера и навиците на дивите животни, приобщамат малкия читател към техния тайнствен свят, събуждат у него любов към природата.

Подходящо четиво за по-големите ученици са анималистичните повести “През води и гори”, “Чернишка”, “Когато скрежът се топи” и др.

Главни герои на повестта “През води и гори” са верните приятели – костенурката Повлекана и таралежът Бързоходко, които още от първите страници ни стават симпатични. С лека ирония и съчувствие авторът е подбрал имената на неволните “бързоходни” пътешественици. Докато Повлекана изглежда подходящо име за тромавата и бавна костенурка, то Бързоходко съвсем не отговаря на възможностите на дребничкия кривокрак таралеж. Затова в началото сме готови да се присъединим към присмеха на свраките и падпъдъците: “Бързоходците минават, пазете се! Дайте път! Дайте път!” Но в хода на повествованието проследяваме с все по-нарастващ интерес драматичните схватки и премеждия на двамата верни приятели в борбата им за оцеляване и успешно завръщане в родното поле: единоборството между Бързоходко и змията Червената уста, отвличането им от скалния орел; многобройните приятни и неприятни срещи при преминаването през блатото; опасностите и трудностите, докато изкачват и пресичат планината.    В борбата си за оцеляване те се сдобиват с приятели, надмогват врагове, проявяват търпение, смелост, находчивост и упорство.

В повестта “Чернишка” Емилиян Станев пресъздава един цикъл от кръговрата на живата природа. Прокуденото от собствената си майка петмесечно лисиче тръгва “съкрушено към дивата гора в дъното на дола”, изпитва истински ужас, когато остава само в огромния враждебен свят. Труден, пълен с опасности е животът на наивното и доверчиво животинче. Съчувствие и симпатия будят неговата неопитност в ловуването, наивната му доверчивост към коварния лисугер, страданията му на пленник в дома на кантонера Фокасинов. Но, преодолявайки многобройните изпитания и опасностите на враждебния свят, Чернишка постепенно съзрява, натрупва житейски опит и за една година се превръща в ловка, хитра и коварна лисица, способна да оцелява в борбата, досущ като своята майка. Като нея грижливо отглежда своите четири лисичета, учи ги как да ловуват, пази ги от неприятели. И също като нея, когато стават петмесечни, ги прогонва от своята ловна територия. Един кръг се затваря, започва следващият. И всичко се повтаря.

В разговор със своята съпруга Емилиян Станев споделя: “На едного е дадено да разбира звездите, на другиго – тревите и цветята, а на трети – птиците и животните. Мисля, че това ми е дарба”.

Самочувствието на твореца като един от най-големите познавачи и художници на природата е напълно оправдано. За своето анималистично творчество той е удостоен с вписване в Международния почетен списък на наградата “Ханс Кристиан Андерсен” през 1979 година.