С Л У Ж Б А
Празнично подредена трапеза. Около трапезата са насядали баба Радка, дядо Рангел, синът Иван, снахата Елка, внукът Андрей, внучката Гергана. Чука се на вратата и влизат гости – чичо Петър и леля Ваня. Бабата и дядото посрещат гостите.
Чичо Петър и леля Ваня се ръкуват и поздравяват домакините:
- Добър вечер, честита служба! Да сте живи и здрави! Здраве, късмет и берекет на цялото семейство и къщата ви!
Бабата и дядото:
- Благодаря, и вие да сте живи и здрави! Заповядайте, сядайте!
Настаняват гостите.
Внук Андрей:
- Бабо, дядо, нали вашият имен ден е утре, на Арахангелов ден, защо сега сте ни поканили на гости? Защо чичо Петър и леля Ваня ви казват честита служба, какво означава това? И друг празник ли имате днес?
Дядо Рангел:
- Мили деца, да, така е. Утре ние с баба ви Радка имаме именни дни, но в навачерието на празника Арахангел Михаил ние сме нарекли (обрекли) да правим служба за нашето семейство и дома ни.
Баба Радка:
- Тъй като ние носим името на този светец, преди много години избрахме св. Архангел Михаил да закриля и пази нашия дом. Други семейства са си избрали друг светец да ги закриля: св. Николай Чудотворец, св. Димитрий, св. Георги и други светци. Но в нашия край най-често хората избират за свой покровител на дома и семейството св. Архангел Михаил, поради вярването, че той е „вадодушник”.
Гергана:
- Какво е това „вадодушник”?
Елка:
- Поради вярването, че св. Архангел Михаил разнася лоши известия го наричат „Вадодушник”. За да го умислостивят хората колят курбан овца, никога коза, от която се приготвят гозбите, най-често с бяла зелка. Така сме направили и ние с баба ви. Хората казват, че закланото животни или част от него, трябва да се вари, а не да се пече, за да „не се мъчи”.
Баба Радка:
- Ако службата е по време на пости, тогава и гозбите са постни. Или се казва, че на светеца ще му „заколят боб”.
Дядо Рангел:
- Хайде, стига приказки! Да седнем около масата и да започваме. Радке, Елке, давайте погачата и житото. Да не забравите свещта.
Баба Радка и Елка слагат погачата и житото в средата на масата. Всички сядат около трапезата. Андрей посяга към трапезата, но баща му го предупреждава:
Иван:
- Чакай, Андрейчо, трябва да спазим традицията.
Дядо Рангел запалва свещта, приканва всички да се обърнат на изток и казва молитва или благославя:
- Айде аирлия да е, бог доброто на всички у кащи, амин, Боже, дай!
Всички се прекръстват, сядат и баба Радка подава жито – всеки да си вземе.
Дядо Рангел налива ракия и вдига наздравица:
- А на здравйе! Да сме живи, да сме здрави!
Андрей:
- Бабо, давай от погачата, гладен съм.
Гергана:
- Колко е красива и как хубаво ухае.
Баба Радка:
- Деца, питката се прави специално за службата, задължително украсена с кръст. На служба не се яде баят хляб.
Дядото разчупва украсената питка, подава на всеки парче и започва вечерята. Разговарят приятелски.
Леля Ваня:
- Много вкусно си сготвила, Радке.
Чичо Петър:
- И ракията е люта. Ама и аз съм се приготвил. Нали знаете, срещу Никулден и ние ще правим служба.
Леля Ваня:
- Знаете за това, което ни се случи миналата година. След тежката операция на Петър и ние решихме да дадем оброк на св. Николай Чудотворец, за да пази и закриля Петър. Нашата служба е за здраве.
Елка:
- Деца, нали си спомняте лятото, при другата ви баба и дядо, бяхме на служба, но общоселска, на цялото село. Това беше на 20 юли - Илинден, когато се чества св. Илия. Общоселските служби се правят само през лятото, никога през зимата, в деня на светеца, за запазване сеитбите от градушки и суши или друга природна напаст.
Баба Радка към сина и снахата:
- Иване, Елке, гледайте и се учете. Ние не сме вечни. По нас вие трябва да продължите традицията – да служите служба на този ден за вашия дом.
Иван:
- Добре, майко, добре, татко. Ще запомним и ще продължим традицията. А след нас и Андрейчо и Гергана.
След като приключват с вечерята, изпращат гостите, като им обещават да им гостуват на тяхната служба.
Дядо Рангел и баба Радка:
- Довиждане и да не забравите – утре е Архангел Михаил. Ще ви чакаме. Трябва да почетем и именните дни.
