Истинското име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Роден е през 1877 г. (една година преди освобождението на България от турско робство) в село Байлово, Софийско. Писателят си избира своя псевдоним от една народна песен, която много му харесва: Елин пелин, зелен пелин / що се, пелин, олюляваш / от вършеца до корена... В семейството на малкия Димитър книгата и знанието са на почит. В приземния етаж на дома им има училище, а в една от стаите – домашна библиотека. Димитър се учи да чете от “Рибния буквар” на Петър Берон. Отрано се запознава с творчеството на Любен Каравелов, Христо Ботев, Петко Рачов Славейков. Но настолна книга за него е една песнопойка, която знае наизуст. Тя събужда у него желание да пише и той съчинява първите си детски стихчета. Освен това момчето обича да рисува и всички близки смятат, че ще стане художник. С лекота възпроизвежда илюстрации от детски книжки и списания и мечтае да стане художник. Кандидатства, но не успява да влезе в Рисувалното училище (сегашната Художествена академия). “Така вместо художник, станах писател” – споделя по-късно Елин Пелин. Но всъщност той осъществява другата детска мечта, защото дарбата му с думи да рисува образи и природни картини го превръща в художник на българското село, нарежда го сред най-добрите български писатели.

С основание наричат Елин Пелин “бащата на българската детска литература”. Годината е 1904. Тогава се появява приказната поема “Чохено контошче”, която става популярна сред малките читатели. Изпод талантливото му перо се раждат десетки произведения за деца. С голяма обич той твори весели и остроумни приказки, поеми, стихотворения. Написва и първия български фантастичен роман в две части “Ян Бибиян” и “Ян Бибиян на луната”. Изявите на Елин Пелин като детски писател са свързани с редактираните от него детски списания “Веселушка”, “Светулка”, “Слънчице” и “Чавче”.

Стихотворенията, сътворени от сладкодумеца Елин Пелин, са късички. От тях лъха нежна обич към красивата българска природа и към детето. Ето какво пише сам авторът в предговора на своята последна стихосбирка “Поточета бистри”, издадена през 1948 година (една година преди смъртта му): “С обич към вас съм писал тия стихове, обречени на вас. С обич към вас и с мили спомени за онова време, когато и аз съм бил дете като вас. Байлово се казва моето малко и хубаво село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите детски години. Тук, в тоя прекарсен кът, е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава и ощастливена от природата родина. Тоя трепет на сърцето ми – това са тия малки стихове, които ви поднасям в тая малка книжка”.

В стихотворенията, посветени на природата, майсторът на художественото слово пресъздава красотата на всички месеци от годината и на всички сезони. Основен творчески похват е олицетворението: месец януари е цар Мраз или Голям Сечко, февруари – Малък Сечко, април – млад прекрасен момък.

Лирическият герой в по-голямата част от поетичното творчество на сладкодумеца е детето – наблюдателно и впечатлително, любознотелно и състрадателно, откликващо на всяка промяна в заобикалящия го свят. Чуйте как се обръща то към месец януари в стихотворението “Дядо Сечко”: Дядо Сечко, / не сечи, / студове недей влачи!” или към месец декември: “Добре дошел, / Декември бел, / ту весел, свеж, / с брада от скреж, / с коса от снег / пухкав, мек.”

Вижте колко нетърпеливо е детето да посрещне април и затова недотам тактично отпраща месец март в стихотворението “Април”: “Сбогом, бабо / Марто стара, / омръзна ни / с минзухара. / Ха, иди си, / почини си. / Твоят хубав / син Април / по е щедър, / по е мил.” 

В мелодичните стихчета оживяват образите на месеци и сезони от годината, цветя, зверове и птици - “На припевка”, “Синигерова жалба”, Баба Марта винце пила”. Месец декември е “дядо стар с брада от скреж”, януари е “Цар Мраз люти”, април е приветлив и щедър момък, син на Баба Марта. Пълни с прелест и красота са стихотворенията, в които авторът рисува природни картини – “Сънят на поточетата”, “Глухо шушнат си горите”, “Поточе” и др.

По-различно настроение носят поемите на Елин Пелин, издадени в сборника “Гори Тилилейски”. Написани в духа на народната приказка, но в стихотворна форма, те са изпълнени с много хумор и разкриват един пъстър свят от забавни герои – “Дядовата ръкавичка”, “Чохено контошче”, “Кривото патенце”, “Трите баби”, “Сватбата на Червенушко” и др. Сред тях най-популярна е поемата “Дядовата ръкавичка”, в която се разказава за онази вълшебна ръкавичка, в която един след друг се настаняват на топло различни горски обитатели и се унасят в сладки приказки, без да знаят какво ги чака, когато дядото се върне и си я намери. “Кривото патенце” е поема, в която едни самотни и добри старци си намират куцо патенце, грижат се за него с обич, а то се превръща накрая в момиче и им става дъщеричка. Най-смешни са трите баби от едноименната поема, които до такава степен са залисани в клюки и раздумки, че не забелязват как покрай тях се изтъркулва цяла година.

Богато и разнообразно е приказното творчество на сладкодумеца Елин Пелин – над сто авторски и преразказани басни и народни приказки. Особено обичани и от деца, и от възрастни са жизнерадостните му сатирични приказки, изпълнени с много настроение и хаплив хумор. Главни герои в тях обикновено са известните с опърничавия си характер селяни от Софийско – шопите, които авторът отлично познава и обича. Това не му пречи да изобличава някои техни недостатъци и незлобливо да се надсмива над твърдоглавото им упорство. Така се раждат “Умник Гюро с умници юнаци”, “Тримата глупаци”, “Страхливият мъж”, “Тримата инатчии”, “Три умни глави”, “Чичо Пейо”, “Мързеливец”, “Лудото само се обажда” и др.

Своеобразен връх в творчеството на Елин Пелин за деца е първият български детско-юношески роман в две части – “Ян Бибиян – невероятните приклячения на едно хлапе” (1933) и “Ян Бибиян на Луната” (1934).Предизвикали невероятен интерес сред тогавашните читатели, те са преиздавани многократно. И до днес те са любимо и увлекателно четиво за съвременните деца. Главен герой и в двете книги е Ян Бибиян – толкова немирно и палаво хлапе, че никой не го иска за приятел. Дори и родителите му са вдигнали ръце от него. Приятелството му с дяволчето Фют още по-силно го тласка по пътя на злото. Но когато попада в “магьосното царство” на Мирилайлай, страданията и неравната борба със злия магьосник постепенно го променят. Почерпил мъдрост от “Книгата на живота” и спечелил обичта и поддръжката на нежната девойка Иа, омагьосана като врана от Мирилайлай, Ян Бибиян става разсъдлив и добросърдечен младеж. Във втората част “Ян Бибиян на Луната” има нов, този път предан приятел – Калчо. Двамата заедно осъществяват голямата мечта на любознателния и склонен към приключения Ян Бибиян – посещават Луната. Ако прочетете романа, ще се срещнете с необикновените лунаги, с техните странни превозни средства – летящи магарета, ще видите обратната страна на Луната – цял един свят, създаден от богатото въображение на писателя. Разбира се, днес всеки знае, че на Луната няма живот и представата, която рисува Елин Пелин, може да ни се стори наивна. Но по-важни са човешките добродетели, към които насочват преживяванията и действията на героите: обич и привързаност в семейството, дръзновени мечти и упорит труд за тяхното постигане, предано приятелство.