Щрихи към портрета на лесовъда Йордан Митрев

         Българската природа с уникалното си разнообразие и удивителна красота е истински феномен, какъвто рядко се среща по света. Звучните песни на птиците, грациозните скокове на катеричките, пъстрите цветя сред поляните, ромонът на планинските поточета, красивите есенни листа, пухкавите бели снежинки цялата, тази величествена красота на природата е пресъздадена от много поети и писатели. Възхищението, с което се пресъздава природата, въздейства на читателя, показва му непознати и причудливи творения на природата.

         Ние, жителите на град Кюстендил, имаме щастието да живеем в подножието на лесопарк „Хисарлъка”, който има площ 1300 дка и обхваща североизточната част на Осоговската планина. Десетилетия наред красивият лесопарк радва кюстендилци и хилядите гости на града ни.

Китният зелен венец около Кюстендил така естествено е свързан с него, че мнозина днес го приемат като природна даденост. За да се наслаждаваме на тази дивна красота днес, трябва да се знае и помни, че тази благодат е човешко творение от родолюбивия българин Йордан Митрев.

 Той е роден на 7 август 1866 година в град Кюстендил. Детството на Йордан преминава в родния град, сред красивата природа. Той бил буйно, енергично дете, винаги търсещ новото, интересното. Завършва земеделското училище в Садово и Ломската педагогическа гимназия, след което завършва лесовъдски курсове. Получените знания по лесовъдство и любовта му към природата са решаващи в избора на професия. Започва работа като горски инспектор в Ловешко, Ломско и Врачанско. Продължава започнатото залесяване от Никола Василев в Ловеч и не престава да мисли за родния Кюстендилски край, където има страшно съсипани от ерозия терени. Тази му болка го довежда в Кюстендил където започва работа като горски инспектор, макар и самоук, защото няма средства да продължи образованието си. Появил се „в точното време, на точното място”, Митрев поема присърце инициативата на Лазар Писковски – да се залеси оголеният хълм над града и активно работи през целия си живот за реализирането й.

С цената на много усилия е изграден първия в района горски разсадник в местността „Доктор Джанки” и започва производството на различни видове фиданки за бъдещото мащабно залесяване в града и региона. Същинското залесяване започва през пролетта на 1891 година, когато под ръководството и указанията на опитния лесовъд Йордан Митрев много горски служители и местни доброволци започват организираното засаждане на фиданките и укрепването на стръмните каменисти и песъчливи места над града. И така ... само за 8 години са създадени над 1200 дка борови култури, а пустеещата местност Хисарлъка постепенно се превръща в красива млада гора, която уверено и гордо изправя зелената си снага над града ни.

Йордан Митрев запалва у мнозина свои съграждани искрата на съзиданието, която последователно се разгаря в пламък за последователите му.

Активната залесителна дейност на кюстендилския лесовъд не остава незабелязана и неоценена. Той е назначаван последователно за горски инспектор в град Трън, помощник-началник на Службата по горите към финансовото министерство, инспектира горите във Велико Търново, оглавява ресора в министерството. През 1905 година е първи помощник на министър Никола Генадиев. Кариерата на скромния самоук лесовъд шеметно върви нагоре. През 1913 година Йордан Митрев става главен инспектор по експлоатация на горите в Министерство на земеделието и държавните имоти. След 3 години на тази длъжност, той се пенсионира, но работата му за българската гора не спира. Назначен е като ръководител на службата по укрепване на пороите в родния си град Кюстендил, където жаден за работа, енергичен и безкомпромисен, лесовъдът отново се развихря в любимата си област – залесяването. Когато силите му отслабват от изнурителна работа, той яхва кон и с часове обикаля поверените му обекти: води записки, фотографира променената природа, организира доброволци, покрива с нови гори и противоерозионни съоръжения всяка педя земя. В малкото си свободно време написва книгите – „Лесовъдство – наръчна книга за нашите горски стопани, горски стражари, селските общини и всички любители на горите” /1894 год./ и „Отглеждане на фазани и пускането им в гората” /1902 год./ Те са едни от първите специализирани издания у нас, по които се обучават няколко поколения лесовъди. Негова е заслугата в края ни да бъде залесено дървото секвоя - в местността Юч бунар и превръщането на Кюстендил в истински райски кът, украсен от зелена корона красиви и жизнени гори.

Жаждата за повече знания и пословичната любознателност подтикват Митрев към самообразование и обогатяване на личната библиотека. В нея преобладават произведения на всички по-значими авторитети в лесовъдската наука по това време, които той свободно чете на руски език. Той често посещава градската библиотека в читалище „Братство” и ползва богатия й фонд. Воден от родолюбиви чувства, по-късно той е сред първите й дарители, завещавайки своето скромно книжно богатство на съгражданите си.

„Може и живота си да дам, но това, което съм започнал, ще го довърша”. Йордан Митрев остава верен на житейския си девиз до края на земния си път – 30 април 1938 година. Той не оставя поколение и наследници, но завещава на родното си място едно безценно богатство – гората.

Преди повече от 100 години смелата идея на Йордан Митрев – да превърне голия хълм над града в зелен горски оазис, взривява обществото защото провинциалните порядки по онова време не търпят инакомислещи и различни. Преодолявайки не само природните стихии, но и пороите от обиди и недоверие, този свободолюбив кюстендилец успява да обедини своите съграждани в една обща кауза – да посадят гора, а заедно с нея и младите фиданки на съвременна България. Днес зелените лесове на Кюстендилско, Пернишко и Трънско още помнят стъпките му, а родният Хисарлък е приютил в пазвите си спомена за своя създател.

Години след смъртта на Митрев, признателното гражданство на Кюстендил издига в Хисарлъка паметник на неговия създател, в знак на почит и признателност, от които е бил лишен приживе. Достолепният му бронзов бюст посрещаше в сенките на вековните борове любителите на природата. /В момента паметникът не съществува/ По повод 140-годишнината от рождението на Йордан Митрев бе издигнат скромен мемориал в местността Юч бунар, до вековните секвои, където още витае духът на достойния българин Йордан Митрев.

За да възроди делото на именития лесовъд и изтрие от името му праха на забравата, по повод 140 години от рождението на Йордан Митрев и 115 години от залесяването на лесопарк Хисарлъка, Антоанета Йорданова (журналист, бивш библиотекар в РБ”Емануил Попдимитров - Кюстендил) издаде книгата „Живот за гората” (Щрихи към портрета на лесовъда Йордан Митрев), от която ние почерпихме информацията за Йордан Митрев.

Информация за родния край и всичко, свързано с него, може да намерите в отдел „Краезнание”. В ДО може да намерите много материали за природата, екологията, флората, фауната в множеството справочници и енциклопедии.