В българската поезия за деца и по-специално в поезията за най-малките има няколко безспорни майстори и Веса Паспалеева е една от тях. Тя започва творческата си дейност в години, когато Петко Славейков, Васил Попович, Иван Вазов, Чичо Стоян, Васил Иванов Стоянов вече са положили основите и са създали известни традиции в поезията за деца.

         Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 година в град Кюстендил, в родолюбиво и будно семейство. В годините след Първата световна война в града кипи интересен и разнообразен културен живот: организират се кръжоци и просветни дружества, изнасят се реферати. По това време в Кюстендил живеят и творят видните представители на българската култура Георги П. Стаматов, Емануил Попдимитров, Владимир Димитров – Майстора, Елисавета Багряна. Под тяхното благотворно влияние Веса Паспалеева започва да твори. Отначало пише разкази, романи и пиеси за възрастни и от време на време в тетрадките й се появяват стихове за деца. Веднъж, четейки нейни ръкописи, писателят Антон Страшимиров категорично заявил: ”Не си губи времето с романи и драми! В детската литература ще бъде твоят творчески път!...” Получила необходимото насърчение, Веса Паспалеева завинаги свързва творческите си търсения с детската литература.

         За първи път името й се появява в списание “Детска радост”, редактирано от Ран Босилек. Там през 1924-1925 година излизат двете й стихотворения “Умница” и “Доволен”. Няколко години по-късно е отпечатана и първата й самостоятелна книга “Великденче” /1929 г./, с великолепните рисунки на един от първомайсторите на детската илюстрация у нас Георги Атанасов. Оттогава до края на живота си през 1980 година Веса Паспалеева създава много стихотворения, приказки и пиески за деца, събрани в известните й книги: ”Чудното прозорче”, “Пролет в родината”, “Птиче-чуруличе”, “Птиченца-презморчета”, “Рой звездици”, “Хитрото мишленце”, „Туп-туп краченца” и други.

         Най-многобройни и с открояваща се поетична сила са стихотворенията на Веса Паспалеева за детския свят и из детския свят. Тя пише за всичко онова, което вълнува и интересува детето, за всичко, до което се докосва неговият поглед: за чувствата му към близките, за веселите игри и немирства, за възторжените желания и стремежи, открива им прелестите на годишните сезони, радостта от първия учебен ден. В произведенията си поетесата успява мъдро и тактично да внуши една идея, да даде добър съвет, да пробуди светли чувства и високи добродетели.

         Стихотворенията и песничките по стихове на Веса Паспалеева се знаят наизуст от няколко поколения деца преди още да могат да четат. Те са емоционално обагрени, звънки и мелодични, проникнати от бодър и жизнерадостен хумор. Такива творби може да създаде само перото на човек, роден детски поет. Затова казваме, че Веса Паспалеева е поетеса на българските деца.